Nov 5, 2008, 2:58 PM

В Памет на най-лъчезарното момиче

  Poetry
1.4K 0 1
Дните си минават,
но болката от липсата и случилото се остава!
Споменът за едно Розово човече,
което остави незаличима следа в нашите сърца!

Едно лице,една усмивка,
които показваха посоката в тъмнината!
Едни лъчи, които правеха по-красив и мрака!
Да! Онази усмивка, онзи глас,
които правеха щастлив всеки от нас!

В една нощ ужасна всичко това угасна!
Остана да гори споменът в нашите сърца
и надеждата, че е добре - там, където е!
С мисълта, че един ден пак ще се срещнем!

Почивай в мир, Розово човече! Не заслужаваше това! Винаги ще си в нашите сърца!
                                                                          (22.06.1990 - 17.04.2008)
         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...