5.11.2008 г., 14:58

В Памет на най-лъчезарното момиче

1.4K 0 1
Дните си минават,
но болката от липсата и случилото се остава!
Споменът за едно Розово човече,
което остави незаличима следа в нашите сърца!

Едно лице,една усмивка,
които показваха посоката в тъмнината!
Едни лъчи, които правеха по-красив и мрака!
Да! Онази усмивка, онзи глас,
които правеха щастлив всеки от нас!

В една нощ ужасна всичко това угасна!
Остана да гори споменът в нашите сърца
и надеждата, че е добре - там, където е!
С мисълта, че един ден пак ще се срещнем!

Почивай в мир, Розово човече! Не заслужаваше това! Винаги ще си в нашите сърца!
                                                                          (22.06.1990 - 17.04.2008)
         

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...