18 апр. 2010 г., 15:35
В пепелта не поникват цветя
И след всички общи залези
днес сме двама непознати.
Нежността разтваря белези,
буди спомени, чувства сакати.
И е късно за ново начало,
в пепелта не поникват цветя.
Но сърцето ми още е цяло,
затова не протягай ръка...
И сведи тези черни очи,
не желая да виждам вината им.
Твоите закъснели сълзи ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация