DominuS (Десислава Ценова)
13 45
Apr 18, 2010, 3:35 PM

В пепелта не поникват цветя 

  Poetry » Other
1026 0 11

 

 

В пепелта не поникват цветя

 

 

 

И след всички общи залези

днес сме двама непознати.

Нежността разтваря белези,

буди спомени, чувства сакати.

И е късно за ново начало,

в пепелта не поникват цветя.

Но сърцето ми още е цяло,

затова не протягай ръка...

И сведи тези черни очи,

не желая да виждам вината им.

Твоите закъснели сълзи

няма днес да попие ръката ми.

И не искай, не искай от мен

позволение да ме прегърнеш.

Размени вечността ни за ден

и за ден искаш да си я върнеш.

И когато повдигнеш глава,

аз ще бъда безкрайно далече.

Но недей търси мойта следа,

тя бледнее на пътя ти вече.

И недей, не, недей топла длан

да допираш в страната ми тежко.

Тръгвайки, аз ще спра, да ти дам

единствено моята прошка.

 

 

© Десислава Ценова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??