13 февр. 2025 г., 20:42

В пет стиха се събирам

478 6 10

Погледи, мисли, от които боли. 

Вземаме, даваме, без да броим.

Тази любов пак се сблъска в скали.

Само събаряме, без да строим:

с тебе в различни вселени стоим!

 

Думи, заглъхнали в бездна от страст,

ехото само дочу ги свенливо.

Паднах неволно в твоята власт –

пламък запалих ли вместо огниво?

Струвах ли колкото вино пенливо?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Bo Boteva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Миночка! Хубав празник и на теб!
  • Хареса ми, Бо! Нека любовта, да не те напуска никога! Весел празник!
  • Благодаря, Тони и Петя! Хубав ден и на вас!
  • Честит двоен празник, Боряна!
    От сърце ти желая опиянението да те съпътства през всичките дни от живота ти!
  • Благодаря, Патриция
    Благодаря, Дочкаа,
    Краси, благодаря за коментара
    Аз ли бях нещото (огнивото), с което запалих у теб огън, вмето това нещо
    така съм си го мислела. Да, заради римара е частично, защото в първото петостишие твърде много глаголи се събраха.
    Но и аз къде ли дъм виждала огниво и прахан наживо
    Приемам критиката, това ми е от есенната селекция вина, пардон, стихотворения, не го бях пускала тук

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...