Погледи, мисли, от които боли.
Вземаме, даваме, без да броим.
Тази любов пак се сблъска в скали.
Само събаряме, без да строим:
с тебе в различни вселени стоим!
Думи, заглъхнали в бездна от страст,
ехото само дочу ги свенливо.
Паднах неволно в твоята власт –
пламък запалих ли вместо огниво?
Струвах ли колкото вино пенливо?
© Bo Boteva All rights reserved.
така съм си го мислела. Да, заради римара е частично, защото в първото петостишие твърде много глаголи се събраха.imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
