13.02.2025 г., 20:42

В пет стиха се събирам

480 6 10

Погледи, мисли, от които боли. 

Вземаме, даваме, без да броим.

Тази любов пак се сблъска в скали.

Само събаряме, без да строим:

с тебе в различни вселени стоим!

 

Думи, заглъхнали в бездна от страст,

ехото само дочу ги свенливо.

Паднах неволно в твоята власт –

пламък запалих ли вместо огниво?

Струвах ли колкото вино пенливо?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bo Boteva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Миночка! Хубав празник и на теб!
  • Хареса ми, Бо! Нека любовта, да не те напуска никога! Весел празник!
  • Благодаря, Тони и Петя! Хубав ден и на вас!
  • Честит двоен празник, Боряна!
    От сърце ти желая опиянението да те съпътства през всичките дни от живота ти!
  • Благодаря, Патриция
    Благодаря, Дочкаа,
    Краси, благодаря за коментара
    Аз ли бях нещото (огнивото), с което запалих у теб огън, вмето това нещо
    така съм си го мислела. Да, заради римара е частично, защото в първото петостишие твърде много глаголи се събраха.
    Но и аз къде ли дъм виждала огниво и прахан наживо
    Приемам критиката, това ми е от есенната селекция вина, пардон, стихотворения, не го бях пускала тук

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...