13.02.2025 г., 20:42

В пет стиха се събирам

470 6 10

Погледи, мисли, от които боли. 

Вземаме, даваме, без да броим.

Тази любов пак се сблъска в скали.

Само събаряме, без да строим:

с тебе в различни вселени стоим!

 

Думи, заглъхнали в бездна от страст,

ехото само дочу ги свенливо.

Паднах неволно в твоята власт –

пламък запалих ли вместо огниво?

Струвах ли колкото вино пенливо?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bo Boteva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Миночка! Хубав празник и на теб!
  • Хареса ми, Бо! Нека любовта, да не те напуска никога! Весел празник!
  • Благодаря, Тони и Петя! Хубав ден и на вас!
  • Честит двоен празник, Боряна!
    От сърце ти желая опиянението да те съпътства през всичките дни от живота ти!
  • Благодаря, Патриция
    Благодаря, Дочкаа,
    Краси, благодаря за коментара
    Аз ли бях нещото (огнивото), с което запалих у теб огън, вмето това нещо
    така съм си го мислела. Да, заради римара е частично, защото в първото петостишие твърде много глаголи се събраха.
    Но и аз къде ли дъм виждала огниво и прахан наживо
    Приемам критиката, това ми е от есенната селекция вина, пардон, стихотворения, не го бях пускала тук

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...