В плен

Ресниците ми натежават от бисерни сълзи

Търкулват се и търсят излаз като планински ручеи.

Как толкова красиви чувства превръщат се в тъга!

Копнежът как е тежък и как боли ме от това!

Ако за миг очите ни се срещнат, би разцъфтяла

усмивка на лицето ми, слънчева тя би засияла.

Бих прелетяла аз гори, поля и планини,

за да се слеят в нежен танц душите ни.

Ако в екстаз се докоснат ръцете ни,

завинаги ще бъдат пръстите преплетени.

Ще търсят вечно топлина сърцата ни

и, влюбени, ще дирят път душите ни.

Пленени, в нежна отмала, ще се стремят

една към друга, приели да се слеят

в една неземна, светла, ярка цялост,

в красотата лунна на пълна отдаденост.