23.10.2025 г., 23:46

В плен

176 0 0

Ресниците ми натежават от бисерни сълзи

Търкулват се и търсят излаз като планински ручеи.

Как толкова красиви чувства превръщат се в тъга!

Копнежът как е тежък и как боли ме от това!

 

Ако за миг очите ни се срещнат, би разцъфтяла

усмивка на лицето ми, слънчева тя би засияла.

Бих прелетяла аз гори, поля и планини,

за да се слеят в нежен танц душите ни.

 

Ако в екстаз се докоснат ръцете ни,

завинаги ще бъдат пръстите преплетени.

Ще търсят вечно топлина сърцата ни

и, влюбени, ще дирят път душите ни.

 

Пленени, в нежна отмала, ще се стремят

една към друга, приели да се слеят

в една неземна, светла, ярка цялост,

в красотата лунна на пълна отдаденост.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Марулевска Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...