23 oct 2025, 23:46

В плен

173 0 0

Ресниците ми натежават от бисерни сълзи

Търкулват се и търсят излаз като планински ручеи.

Как толкова красиви чувства превръщат се в тъга!

Копнежът как е тежък и как боли ме от това!

 

Ако за миг очите ни се срещнат, би разцъфтяла

усмивка на лицето ми, слънчева тя би засияла.

Бих прелетяла аз гори, поля и планини,

за да се слеят в нежен танц душите ни.

 

Ако в екстаз се докоснат ръцете ни,

завинаги ще бъдат пръстите преплетени.

Ще търсят вечно топлина сърцата ни

и, влюбени, ще дирят път душите ни.

 

Пленени, в нежна отмала, ще се стремят

една към друга, приели да се слеят

в една неземна, светла, ярка цялост,

в красотата лунна на пълна отдаденост.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимира Марулевска Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...