Oct 23, 2025, 11:46 PM

В плен

  Poetry » Love
174 0 0

Ресниците ми натежават от бисерни сълзи

Търкулват се и търсят излаз като планински ручеи.

Как толкова красиви чувства превръщат се в тъга!

Копнежът как е тежък и как боли ме от това!

 

Ако за миг очите ни се срещнат, би разцъфтяла

усмивка на лицето ми, слънчева тя би засияла.

Бих прелетяла аз гори, поля и планини,

за да се слеят в нежен танц душите ни.

 

Ако в екстаз се докоснат ръцете ни,

завинаги ще бъдат пръстите преплетени.

Ще търсят вечно топлина сърцата ни

и, влюбени, ще дирят път душите ни.

 

Пленени, в нежна отмала, ще се стремят

една към друга, приели да се слеят

в една неземна, светла, ярка цялост,

в красотата лунна на пълна отдаденост.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Марулевска All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...