donchevav (Венета)
82 557
13 мая 2014 г., 21:21  

В плен на някакъв когнитивен дисонанс :))) 

  Поэзия » Гражданская
580 0 6

Всичко, което докосна,

бяга встрани

като капка живак,

разпилян по погрешка.

Оказва се май

(ама че смешка),

че живакът съм аз.

Всички ме гледат

някак с насмешка

и няма грешка -

не се и съмнявам,

за тях съм глупак.

Няма как -

първа крачка

правя и скок!

На пода съм, хей!

Светът е широк!

Бягам от хората -

те бягат от мене.

Мен не ми дреме –

стига със себе си

да нямам проблеми -

да се събирам -

да комуникирам

със сърцето на съвестта си.

Да не виждам в съня си

потери химици,

със стъкленици

хукнали мен да ловят.

Отровен живак –

няма как,

някой накрая ще ме плени,

ще ме окисли –

ще стана живачен оксид -

или нещо подобно.

Безподобно

падение за мечтите

и за дните достойни.

Ръжда. Но пък другите –

ще бъдат спокойни.

Нищо, че аз

ще съм вече покойник.

Живачен оксид!

Ще кажа „Мерси”

Мерси – друг път!

Чака ме път!

Търкул… под кревата.

Там, в цепнатината

на стария ламинат

оставам завинаги

лъскав и млад -

напук, на инат

и по воля собствена

да си живея!

Свободен – само така

ще оцелея…

Търкул… но защо…

Какво е това –

това малко петно –

аз ли съм – зла беда!

Изпарявам се, губя се.

Светът бил широк,

давал простор

на всички възможности…

Нека тогава покажа ви

малко способности!

Кой ви каза, че знаете -

можете да гадаете

какъв е цветът

на зловредните ми

изпарения!

Ето ви малко от тях -

наздраве – и честито преселение

на оня свят!

Отмъстен, макар прокълнат,

Дух свободен, честит,

смърт ще нося на смъртните –

аз - капка живак, 

неприела да стане

Живачен оксид.

 

 

 

© Венета Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Интересно - и наистина е просто друг ракурс на същата идея. Благодаря! Поздрави!
  • Старите хора наричат Храста Дрян Живак .Защото е много жилав и отстоява на времето.Това е погледнато от друг ъгъл.Поздрав!!!
  • Абсолютно точно, Bezzhichen! Даже не знаех как се пише оксид/т - аз си го знам двуокис
  • и наистина забавно - да го прочете човек с кеф , а това е трудно постижимо... Само дето оксидът веднъж се получи от окисляване, ама ние от соца сме окисо-оксиди Ама това май е когнитивен консонанс, че даже резонанс...
  • Благодаря, Toxin
  • Интересно...
Предложения
: ??:??