13 нояб. 2021 г., 18:01

В полутъмния "Клуб 5"

Поэзия

780 0 0

Нямаше те във залата.
Странно!
Как тогава се взрях във очите ти -
кръгли, кафяви, немигащи?
Нямаше те
и в полумрака на съседната маса.
Как тогава усещах
всяко твое движение
във периферията на погледа ми?
Нямаше те сред нас и накрая -
прегърнат на общата снимка.
Ти беше този, зад светлината..
Но те нямаше.
Аз обаче те разпознах
- беше в мрака на миналото.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬