13.11.2021 г., 18:01

В полутъмния "Клуб 5"

775 0 0

Нямаше те във залата.
Странно!
Как тогава се взрях във очите ти -
кръгли, кафяви, немигащи?
Нямаше те 
и в полумрака на съседната маса.
Как тогава усещах
всяко твое движение
във периферията на погледа ми?
Нямаше те сред нас и накрая -
прегърнат на общата снимка.
Ти беше този, зад светлината..
Но те нямаше.
Аз обаче те разпознах
- беше в мрака на миналото.   

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...