Нямаше те във залата.
Странно!
Как тогава се взрях във очите ти -
кръгли, кафяви, немигащи?
Нямаше те
и в полумрака на съседната маса.
Как тогава усещах
всяко твое движение
във периферията на погледа ми?
Нямаше те сред нас и накрая -
прегърнат на общата снимка.
Ти беше този, зад светлината..
Но те нямаше.
Аз обаче те разпознах
- беше в мрака на миналото.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
