23 апр. 2008 г., 08:05

В прегръдките ми

1.8K 0 2

Отново си тук,

отново в мислите ми.

Идваш пак,

завръщаш се в сънищата ми.

Ела, приближи се,

ела до мен, не бой се.

Моля ти се, бъди тази нощ до мен,

усмихни се и танцувай с мен.

Нека се отдадем един на друг,

може да ни е за последен път.

Утрото ще дойде и ще си отидеш,

ще се събудя, а ти няма до мене да спиш.

Хайде, хайде ела,

нека да бъде така.

Нека да танцуваме,

нека да се веселиме.

Отново ще бъде както преди - красиво,

пак ще потече животът диво.

Ще звучи нашата песен,

а ние прегърнати до края ще останем.

До края, до сутринта.

Ще се събудя тогава

и тежко ще осъзная.

Колкото и да не ми се иска,

това беше краят.

При него ти замина,

няма да се върнеш, няма да те видя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....