23 апр. 2008 г., 08:05

В прегръдките ми

1.8K 0 2

Отново си тук,

отново в мислите ми.

Идваш пак,

завръщаш се в сънищата ми.

Ела, приближи се,

ела до мен, не бой се.

Моля ти се, бъди тази нощ до мен,

усмихни се и танцувай с мен.

Нека се отдадем един на друг,

може да ни е за последен път.

Утрото ще дойде и ще си отидеш,

ще се събудя, а ти няма до мене да спиш.

Хайде, хайде ела,

нека да бъде така.

Нека да танцуваме,

нека да се веселиме.

Отново ще бъде както преди - красиво,

пак ще потече животът диво.

Ще звучи нашата песен,

а ние прегърнати до края ще останем.

До края, до сутринта.

Ще се събудя тогава

и тежко ще осъзная.

Колкото и да не ми се иска,

това беше краят.

При него ти замина,

няма да се върнеш, няма да те видя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...