В прегръдките на самотата

Поэзия

524 4 7

На ръба на нощта

съм прегракнал съвсем

сам да викам, очаквам и страдам.

На ръба на съня

съм докрай променен

няма вече за мене отрада.

Може някой

все още да има сърце,

но съдбата не среща ме с него.

Може някой

все още да има лице

и на него очи. Ала где го?

1994

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

svetlitschka (Светличка)

Благодаря за вниманието, Мариана! Търсенията често са болезнени, но сега съм тук и това е важното.

2019-07-15T20:01:06+03:00
svetlitschka (Светличка)

Благодаря ви за милите коментари!Сега знаете как се чувствах преди да ви намеря!♥️

2019-07-14T20:43:42+03:00
dansyto (Данаил Таков)

Хубаво е, Светулка! Замисли ме! Шопенхауер има една прекрасна мисъл по този повод - "Защото на този свят не ни е предоставено нещо повече от избора между самотата и нищожност."

2019-07-14T16:24:56+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

Тъжно е когато си чужд сред своите и сам сред чуждите.....А ако има кой да ти покаже правилния избор.....Добре си го казала,Светулче!

2019-07-14T13:14:04+03:00
Niki_art (Николай Василев)

Много хубав стих!
Израз на съзнателно безсилие!
Поздрави!

2019-07-14T13:00:52+03:00