Jul 14, 2019, 11:11 AM

В прегръдките на самотата

  Poetry
520 4 7

 

 

На ръба на нощта

съм прегракнал съвсем

сам да викам, очаквам и страдам.

 

На ръба на съня

съм докрай променен

няма вече за мене отрада.

 

Може някой

все още да има сърце,

но съдбата не среща ме с него.

 

Може някой

все още да има лице

и на него очи. Ала где го?

 

 

 

1994

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за вниманието, Мариана! Търсенията често са болезнени, но сега съм тук и това е важното.
  • Благодаря ви за милите коментари!Сега знаете как се чувствах преди да ви намеря!♥️
  • Хубаво е, Светулка! Замисли ме! Шопенхауер има една прекрасна мисъл по този повод - "Защото на този свят не ни е предоставено нещо повече от избора между самотата и нищожност."
  • Тъжно е когато си чужд сред своите и сам сред чуждите.....А ако има кой да ти покаже правилния избор.....Добре си го казала,Светулче!
  • Много хубав стих!
    Израз на съзнателно безсилие!
    Поздрави!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...