Jul 14, 2019, 11:11 AM

В прегръдките на самотата 

  Poetry
374 4 7

 

 

На ръба на нощта

съм прегракнал съвсем

сам да викам, очаквам и страдам.

 

На ръба на съня

съм докрай променен

няма вече за мене отрада.

 

Може някой

все още да има сърце,

но съдбата не среща ме с него.

 

Може някой

все още да има лице

и на него очи. Ала где го?

 

 

 

1994

© Светличка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за вниманието, Мариана! Търсенията често са болезнени, но сега съм тук и това е важното.
  • Благодаря ви за милите коментари!Сега знаете как се чувствах преди да ви намеря!♥️
  • Хубаво е, Светулка! Замисли ме! Шопенхауер има една прекрасна мисъл по този повод - "Защото на този свят не ни е предоставено нещо повече от избора между самотата и нищожност."
  • Тъжно е когато си чужд сред своите и сам сред чуждите.....А ако има кой да ти покаже правилния избор.....Добре си го казала,Светулче!
  • Много хубав стих!
    Израз на съзнателно безсилие!
    Поздрави!
  • Поздравления! Много хубав стих!
  • Може някой
    все още да има лице
    и на него очи. Ала где го?
Random works
: ??:??