1 авг. 2024 г., 10:15

В приказния свят

798 4 11

     

   В приказния свят

 

Обичам приказки красиви,

потъвам в приказния свят.

Героите са ми любими,

разкриват ми живота в пъстър цвят.

 

Гостува ми и Пепеляшка

с пантофката изящна във ръка.

А котаракът в чизми вика:

–Излизай, наш ще е света!

 

Обичам патенцето грозно,

разперило крила да полети.

Живее още в мен детето

от приказните детски дни.

 

В последно време пък се сещам

за мързеливата мома

и често, често се улавям,

че по следите ѝ вървя.

 

И спомням си за тримата глупаци,

за лоши царски дъщери,

за чудните  русалки,

дошли от морски дълбини,

 

за Баба Яга, за юнака,

премахнал хиляди беди,

за Слънчо, който все ме чака,

за нощите красиви като дни.

 

Във този свят доброто тържествува

и затова на мен ми е любим.

Как искам той да съществува

и ценното да съхраним.

 

           Мария Мустакерска

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

5 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...