12 янв. 2010 г., 13:18  

В пролетния студ

649 0 4

Не идва и не идва пролетта!
Заскърца и запря оста планетна!
Разплиска се, а после заваля
от облаците. И студ стегна.

 

Понечилите пъпки да цъфтят,
пресегнаха се сняг да си натрупат.
Развитите донякъде крила
на насекоми спряха да се люпят.

 

Не идва и не идва пролетта!
Защото ти не пожела да ме обикнеш!
Отблъснато от старата Земя,
безсилно, Слънцето притихна.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Публикувано в

Алманах "Нова българска литература" Поезия 2017, с. 231

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...