12 янв. 2010 г., 13:18  

В пролетния студ

652 0 4

Не идва и не идва пролетта!
Заскърца и запря оста планетна!
Разплиска се, а после заваля
от облаците. И студ стегна.

 

Понечилите пъпки да цъфтят,
пресегнаха се сняг да си натрупат.
Развитите донякъде крила
на насекоми спряха да се люпят.

 

Не идва и не идва пролетта!
Защото ти не пожела да ме обикнеш!
Отблъснато от старата Земя,
безсилно, Слънцето притихна.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Публикувано в

Алманах "Нова българска литература" Поезия 2017, с. 231

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...