Не идва и не идва пролетта!
Заскърца и запря оста планетна!
Разплиска се, а после заваля
от облаците. И студ стегна.
Понечилите пъпки да цъфтят,
пресегнаха се сняг да си натрупат.
Развитите донякъде крила
на насекоми спряха да се люпят.
Не идва и не идва пролетта!
Защото ти не пожела да ме обикнеш!
Отблъснато от старата Земя,
безсилно, Слънцето притихна.
© Павлина Гатева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
търпение, ще дойде