11 мая 2010 г., 12:11

В пустинята

941 0 13

В пустинята
сред пясъцъчните дюни.
Насред посоките

от слънчевите обръчи.
От жаждата 

ще бликнат тихи извори
в оазиси

от  цъфнали надежди.
През руслото

на моите клепачи
ще се изтичат

тъничките струи,
две езера

ще са очите ми,
да напоят

поредните илюзии.
Със шепи

ще отпивам от живота,
да напоя мечтите

до последна квота,
потегля ли

навътре във пустинята,
дори пълзейки,

ще се взирам в хоризонта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...