11 мая 2010 г., 12:11

В пустинята

934 0 13

В пустинята
сред пясъцъчните дюни.
Насред посоките

от слънчевите обръчи.
От жаждата 

ще бликнат тихи извори
в оазиси

от  цъфнали надежди.
През руслото

на моите клепачи
ще се изтичат

тъничките струи,
две езера

ще са очите ми,
да напоят

поредните илюзии.
Със шепи

ще отпивам от живота,
да напоя мечтите

до последна квота,
потегля ли

навътре във пустинята,
дори пълзейки,

ще се взирам в хоризонта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...