11 мая 2010 г., 12:11

В пустинята

938 0 13

В пустинята
сред пясъцъчните дюни.
Насред посоките

от слънчевите обръчи.
От жаждата 

ще бликнат тихи извори
в оазиси

от  цъфнали надежди.
През руслото

на моите клепачи
ще се изтичат

тъничките струи,
две езера

ще са очите ми,
да напоят

поредните илюзии.
Със шепи

ще отпивам от живота,
да напоя мечтите

до последна квота,
потегля ли

навътре във пустинята,
дори пълзейки,

ще се взирам в хоризонта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...