11.05.2010 г., 12:11

В пустинята

929 0 13

В пустинята
сред пясъцъчните дюни.
Насред посоките

от слънчевите обръчи.
От жаждата 

ще бликнат тихи извори
в оазиси

от  цъфнали надежди.
През руслото

на моите клепачи
ще се изтичат

тъничките струи,
две езера

ще са очите ми,
да напоят

поредните илюзии.
Със шепи

ще отпивам от живота,
да напоя мечтите

до последна квота,
потегля ли

навътре във пустинята,
дори пълзейки,

ще се взирам в хоризонта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...