В пустинята
сред пясъцъчните дюни.
Насред посоките
от слънчевите обръчи.
От жаждата
ще бликнат тихи извори
в оазиси
от цъфнали надежди.
През руслото
на моите клепачи
ще се изтичат
тъничките струи,
две езера
ще са очите ми,
да напоят
поредните илюзии.
Със шепи
ще отпивам от живота,
да напоя мечтите
до последна квота,
потегля ли
навътре във пустинята,
дори пълзейки,
ще се взирам в хоризонта.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
