В пустинята
сред пясъцъчните дюни.
Насред посоките
от слънчевите обръчи.
От жаждата
ще бликнат тихи извори
в оазиси
от цъфнали надежди.
През руслото
на моите клепачи
ще се изтичат
тъничките струи,
две езера
ще са очите ми,
да напоят
поредните илюзии.
Със шепи
ще отпивам от живота,
да напоя мечтите
до последна квота,
потегля ли
навътре във пустинята,
дори пълзейки,
ще се взирам в хоризонта.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
