В пустинята
сред пясъцъчните дюни.
Насред посоките
от слънчевите обръчи.
От жаждата
ще бликнат тихи извори
в оазиси
от цъфнали надежди.
През руслото
на моите клепачи
ще се изтичат
тъничките струи,
две езера
ще са очите ми,
да напоят
поредните илюзии.
Със шепи
ще отпивам от живота,
да напоя мечтите
до последна квота,
потегля ли
навътре във пустинята,
дори пълзейки,
ще се взирам в хоризонта.
© Евгения Тодорова All rights reserved.