5 февр. 2019 г., 11:30

В пътеката със теб

576 0 0

В една от многото ми мъжки грижи

избрах пътеката в живота мой.

Разбрах, че твойто име тук се движи

по стъпките и на живота твой.

 

Че във една пътека сме вървяли -

отдавна всъщност вече го разбрах.

И на познато слънце сме се гряли...

Щастлив, че таз пътека  си избрах.

 

И бързах с мойта муза да те спреме

в случаен ден и на открит терен.

Последно с тебе да се разбереме

за пътя общ за двама затревен.

 

От днес пътеката ни път да стане

и да вървим по него със добро.

И нека мир в душите ни настане,

до дето се превърнем във сребро.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...