5 февр. 2019 г., 11:30

В пътеката със теб

574 0 0

В една от многото ми мъжки грижи

избрах пътеката в живота мой.

Разбрах, че твойто име тук се движи

по стъпките и на живота твой.

 

Че във една пътека сме вървяли -

отдавна всъщност вече го разбрах.

И на познато слънце сме се гряли...

Щастлив, че таз пътека  си избрах.

 

И бързах с мойта муза да те спреме

в случаен ден и на открит терен.

Последно с тебе да се разбереме

за пътя общ за двама затревен.

 

От днес пътеката ни път да стане

и да вървим по него със добро.

И нека мир в душите ни настане,

до дето се превърнем във сребро.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...