Feb 5, 2019, 11:30 AM

В пътеката със теб

  Poetry » Love
578 0 0

В една от многото ми мъжки грижи

избрах пътеката в живота мой.

Разбрах, че твойто име тук се движи

по стъпките и на живота твой.

 

Че във една пътека сме вървяли -

отдавна всъщност вече го разбрах.

И на познато слънце сме се гряли...

Щастлив, че таз пътека  си избрах.

 

И бързах с мойта муза да те спреме

в случаен ден и на открит терен.

Последно с тебе да се разбереме

за пътя общ за двама затревен.

 

От днес пътеката ни път да стане

и да вървим по него със добро.

И нека мир в душите ни настане,

до дето се превърнем във сребро.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...