5.02.2019 г., 11:30

В пътеката със теб

573 0 0

В една от многото ми мъжки грижи

избрах пътеката в живота мой.

Разбрах, че твойто име тук се движи

по стъпките и на живота твой.

 

Че във една пътека сме вървяли -

отдавна всъщност вече го разбрах.

И на познато слънце сме се гряли...

Щастлив, че таз пътека  си избрах.

 

И бързах с мойта муза да те спреме

в случаен ден и на открит терен.

Последно с тебе да се разбереме

за пътя общ за двама затревен.

 

От днес пътеката ни път да стане

и да вървим по него със добро.

И нека мир в душите ни настане,

до дето се превърнем във сребро.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....