в р е м е т о
моливът на времето
написа точка
после отпуснато се завъртя
острият му връх се счупи
и сега виновно стърже по листа
счупено под натиск връхче
бави еднопланова съдба
временно залъгващо хартията
и търсещо отсрочка
за подострящата си вина
времето потърси си мастило
за необикновените неща
но беше неведнъж установило
че се разлива то неволно
по листа
времето се върна към графита
за отбелязване на малките неща
защото си призна че те го движат
и няма нужда
от мастилени петна
Чар, ноември...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Чавдар Кунчев Все права защищены