5.11.2008 г., 0:01 ч.

в р е м е т о 

  Поезия » Бели стихове
833 0 16






моливът на времето
написа точка
после отпуснато се завъртя
острият му връх се счупи
и сега виновно стърже по листа

счупено под натиск връхче
бави еднопланова съдба
временно залъгващо хартията
и търсещо отсрочка
за подострящата си вина

времето потърси си мастило
за необикновените неща
но беше неведнъж установило
че се разлива то неволно
по листа

времето се върна към графита
за отбелязване на малките неща
защото си призна че те го движат
и няма нужда
от мастилени петна






Чар,  ноември...

© Чавдар Кунчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??