ЧАР (Чавдар Кунчев)
506 3353
5 nov 2008, 0:01

в р е м е т о 

  Poesía » Versos blancos
834 0 16






моливът на времето
написа точка
после отпуснато се завъртя
острият му връх се счупи
и сега виновно стърже по листа

счупено под натиск връхче
бави еднопланова съдба
временно залъгващо хартията
и търсещо отсрочка
за подострящата си вина

времето потърси си мастило
за необикновените неща
но беше неведнъж установило
че се разлива то неволно
по листа

времето се върна към графита
за отбелязване на малките неща
защото си призна че те го движат
и няма нужда
от мастилени петна






Чар,  ноември...

© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??