в р е м е т о
моливът на времето
написа точка
после отпуснато се завъртя
острият му връх се счупи
и сега виновно стърже по листа
счупено под натиск връхче
бави еднопланова съдба
временно залъгващо хартията
и търсещо отсрочка
за подострящата си вина
времето потърси си мастило
за необикновените неща
но беше неведнъж установило
че се разлива то неволно
по листа
времето се върна към графита
за отбелязване на малките неща
защото си призна че те го движат
и няма нужда
от мастилени петна
Чар, ноември...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Чавдар Кунчев Todos los derechos reservados
