ЧАР (Чавдар Кунчев) ЧАР (Чавдар Кунчев)
5 506
Nov 5, 2008, 12:01 AM

в р е м е т о

1.3K 0 16






моливът на времето
написа точка
после отпуснато се завъртя
острият му връх се счупи
и сега виновно стърже по листа

счупено под натиск връхче
бави еднопланова съдба
временно залъгващо хартията
и търсещо отсрочка
за подострящата си вина

времето потърси си мастило
за необикновените неща
но беше неведнъж установило
че се разлива то неволно
по листа

времето се върна към графита
за отбелязване на малките неща
защото си призна че те го движат
и няма нужда
от мастилени петна






Чар,  ноември...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0