ЧАР (Чавдар Кунчев)
506 3353
Nov 5, 2008, 12:01 AM

в р е м е т о 

  Poetry » White poetry
836 0 16






моливът на времето
написа точка
после отпуснато се завъртя
острият му връх се счупи
и сега виновно стърже по листа

счупено под натиск връхче
бави еднопланова съдба
временно залъгващо хартията
и търсещо отсрочка
за подострящата си вина

времето потърси си мастило
за необикновените неща
но беше неведнъж установило
че се разлива то неволно
по листа

времето се върна към графита
за отбелязване на малките неща
защото си призна че те го движат
и няма нужда
от мастилени петна






Чар,  ноември...

© Чавдар Кунчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??