В ресторанта на живота

Животът ни е действащ ресторант

и в него ние сме клиенти.

И всеки, като негов адресант,

го шари с трикольорни ленти.

Макар, че този ресторант е скъп,

във него ний сме ежедневно.

Ядем и пием във салона тъп

и плащаме за всичко гневно.

Във този ресторант те каня днес

напук - така - да се почерпим.

Да бъде в моя и във твоя чест -

тревогите си да изчерпим.

Предлагам ти да пием по... сърце:

от мойто - ти, а аз от твойто.

Очи в очи с откритото лице

да си разкажем всеки свойто...

Да ни сервират грижи за мезе.

Сълзите ни да са водата.

Че тоз салон на мушката ни взе

и ни разказа той играта.

Като изпием по едно сърце

и щом с душите се прегърнем,

да литнат двете с по едно перце,

а ний в земята да се върнем.