Oct 21, 2015, 6:20 PM

В ресторанта на живота

404 0 1

Животът ни е действащ ресторант

и в него ние сме клиенти.

И всеки, като негов адресант,

го шари с трикольорни ленти.

 

Макар, че този ресторант е скъп,

във него ний сме ежедневно.

Ядем и пием във салона тъп

и плащаме за всичко гневно.

 

Във този ресторант те каня днес

напук - така - да се почерпим.

Да бъде в моя и във твоя чест -

тревогите си да изчерпим.

 

Предлагам ти да пием по... сърце:

от мойто - ти, а аз от твойто.

Очи в очи с откритото лице

да си разкажем всеки свойто...

 

Да ни сервират грижи за мезе.

Сълзите ни да са водата.

Че тоз салон на мушката ни взе

и ни разказа той играта.

 

Като изпием по едно сърце

и щом с душите се прегърнем,

да литнат двете с по едно перце,

а ний в земята да се върнем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...