Oct 21, 2015, 6:20 PM

В ресторанта на живота

403 0 1

Животът ни е действащ ресторант

и в него ние сме клиенти.

И всеки, като негов адресант,

го шари с трикольорни ленти.

 

Макар, че този ресторант е скъп,

във него ний сме ежедневно.

Ядем и пием във салона тъп

и плащаме за всичко гневно.

 

Във този ресторант те каня днес

напук - така - да се почерпим.

Да бъде в моя и във твоя чест -

тревогите си да изчерпим.

 

Предлагам ти да пием по... сърце:

от мойто - ти, а аз от твойто.

Очи в очи с откритото лице

да си разкажем всеки свойто...

 

Да ни сервират грижи за мезе.

Сълзите ни да са водата.

Че тоз салон на мушката ни взе

и ни разказа той играта.

 

Като изпием по едно сърце

и щом с душите се прегърнем,

да литнат двете с по едно перце,

а ний в земята да се върнем.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...