28 мая 2010 г., 22:11  

В самотата на лунната нощ 

  Поэзия
667 0 3

 

В самотата на лунната нощ,

когато вълците вият от мъка

и останало племе без вожд

загуби следата по пътя...

 

В самотата сняг на парцали

покри и скъси вечността и ранù,

а хаос царува и пали

разбити крепостни стени...

 

В самотата, в нощната сила

умират безсмъртни деца и съдби

и на земята победила,

тя, магията черна, не спи...

 

Гарван предвеща го отдавна...

примири се с нощта - не ще победиш -

пронизва самотата бавно -

не убива, преди да простиш...

 

© Борислава Илиева Зашева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??