В самотата на лунната нощ,
когато вълците вият от мъка
и останало племе без вожд
загуби следата по пътя...
В самотата сняг на парцали
покри и скъси вечността и ранù,
а хаос царува и пали
разбити крепостни стени...
В самотата, в нощната сила
умират безсмъртни деца и съдби
и на земята победила,
тя, магията черна, не спи...
Гарван предвеща го отдавна...
примири се с нощта - не ще победиш -
пронизва самотата бавно -
не убива, преди да простиш...
© Борислава Илиева Зашева Всички права запазени