28.05.2010 г., 22:11 ч.  

В самотата на лунната нощ 

  Поезия
741 0 3

 

В самотата на лунната нощ,

когато вълците вият от мъка

и останало племе без вожд

загуби следата по пътя...

 

В самотата сняг на парцали

покри и скъси вечността и ранù,

а хаос царува и пали

разбити крепостни стени...

 

В самотата, в нощната сила

умират безсмъртни деца и съдби

и на земята победила,

тя, магията черна, не спи...

 

Гарван предвеща го отдавна...

примири се с нощта - не ще победиш -

пронизва самотата бавно -

не убива, преди да простиш...

 

© Борислава Илиева Зашева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??