May 28, 2010, 10:11 PM  

В самотата на лунната нощ

  Poetry
973 0 3

 

В самотата на лунната нощ,

когато вълците вият от мъка

и останало племе без вожд

загуби следата по пътя...

 

В самотата сняг на парцали

покри и скъси вечността и ранù,

а хаос царува и пали

разбити крепостни стени...

 

В самотата, в нощната сила

умират безсмъртни деца и съдби

и на земята победила,

тя, магията черна, не спи...

 

Гарван предвеща го отдавна...

примири се с нощта - не ще победиш -

пронизва самотата бавно -

не убива, преди да простиш...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислава Илиева Зашева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...