В сламена плитка сплетох косата си
653
0
0
В сламена плитка сплетох косата си
и слънцето в купчинката слама заспа.
Вятърът коцкарски ме загледа
и с роклята ми майсторски заигра.
В сто пеперуди се превърна душата ми
и политна над широкия свят,
а в сърцето сто щурчета засвириха
и пулсът ми пое в техния такт.
Свежи вадички заструиха във вените...
Жива съм, Господи! Да!
Чакат ме някъде...Обичат ме някъде...
Събуди се, Слънце, тръгваме.
Тръгваме към Любовта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Стефанова Все права защищены
