В сламена плитка сплетох косата си

и слънцето в купчинката слама заспа.

Вятърът коцкарски ме загледа

и с роклята ми майсторски заигра.

В сто пеперуди се превърна душата ми

и политна над широкия свят,

а в сърцето сто щурчета засвириха

и пулсът ми пое в техния такт.

Свежи вадички заструиха във вените...

Жива съм, Господи! Да!

Чакат ме някъде...Обичат ме някъде...

Събуди се, Слънце, тръгваме.

Тръгваме към Любовта.