В сламена плитка сплетох косата си
651
0
0
В сламена плитка сплетох косата си
и слънцето в купчинката слама заспа.
Вятърът коцкарски ме загледа
и с роклята ми майсторски заигра.
В сто пеперуди се превърна душата ми
и политна над широкия свят,
а в сърцето сто щурчета засвириха
и пулсът ми пое в техния такт.
Свежи вадички заструиха във вените...
Жива съм, Господи! Да!
Чакат ме някъде...Обичат ме някъде...
Събуди се, Слънце, тръгваме.
Тръгваме към Любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Стефанова Всички права запазени
