17 апр. 2022 г., 14:50

В среднощен път, към теб вървя! 

  Поэзия » Любовная
812 3 13

Небето с хиляди очи ме гледа,

земята тайнствено мълчи,

тя чака твоето мелодично име,

сърцето ми да промълви.

 

Да гръмна с хиляди врати

и с хиляди уста да заговоря,

как бяхме с тебе две души,

понесли обичта в простора.

 

Като изгарящ метеор, обаче,

ти литна, привлечен от земята,

и ме остави сама да чакам,

на пътя, който води оттатък.

 

В среднощен час, до нашия кът,

аз виждам пак луната бледа,

с полуживите си очи - градът

на тишината от бездната ме гледа.

 

Под краката ми, люлее се, зная

и сърцето ми потрепва дори,

но над мене син, безкраят сияе,

и обичта ми към тебе гори!

© Миночка Митева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??