Небето с хиляди очи ме гледа,
земята тайнствено мълчи,
тя чака твоето мелодично име,
сърцето ми да промълви.
Да гръмна с хиляди врати
и с хиляди уста да заговоря,
как бяхме с тебе две души,
понесли обичта в простора.
Като изгарящ метеор, обаче,
ти литна, привлечен от земята,
и ме остави сама да чакам,
на пътя, който води оттатък. ...