28 авг. 2011 г., 14:17

В Светлината се родих

1.2K 0 14

За тебе бях

Ангел без крила

Животът потъмня

За теб загубих

Трепета свещен

Сега ме смяташ

За студен

Закла ти

Всички мои чувства

Оскуба ги като пера

От трепетно желание

Превърна ме в среда

Завързан не стоя

Не робувам на страха

Обичам обичта

Устрем е и сила

В мен е загнездила

Обичта без свобода

Научих се че е лъжа

Само в твоите мисли

Нямам си крила

С звездното си тяло

Не спирам да летя

Шилото желязно

Остава си в твоята душа

Преминах...

През гамата и на смъртта

Разгадах  я обичта

Прозорците отворени оставих

Суеверието в вяра претворих

Светлина в душата си открих

В светлината се родих

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Деничин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усетих тук някаква силна болка, приятелю, въпреки светлия финал ... Или си въобразявам?
  • !!! Поздрав!
  • Благодаря Ивон,Сеси,Лили,Жани...защо издаваш ха ха...айде да почерпя всички чаша светлина и топлинка!!!
  • Честит рожден ден,Любо!
    Нека светлината винаги бъде твоето второ аз!
    Поздрав сърдечен
  • Много те е размътила главата, но накрая си се пооправил и си със щастлив край! Много ми хареса!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...