В Светлината се родих
За тебе бях
Ангел без крила
Животът потъмня
За теб загубих
Трепета свещен
Сега ме смяташ
За студен
Закла ти
Всички мои чувства
Оскуба ги като пера
От трепетно желание
Превърна ме в среда
Завързан не стоя
Не робувам на страха
Обичам обичта
Устрем е и сила
В мен е загнездила
Обичта без свобода
Научих се че е лъжа
Само в твоите мисли
Нямам си крила
С звездното си тяло
Не спирам да летя
Шилото желязно
Остава си в твоята душа
Преминах...
През гамата и на смъртта
Разгадах я обичта
Прозорците отворени оставих
Суеверието в вяра претворих
Светлина в душата си открих
В светлината се родих
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Деничин Всички права запазени
