28 ago 2011, 14:17

В Светлината се родих

  Poesía
1.2K 0 14

За тебе бях

Ангел без крила

Животът потъмня

За теб загубих

Трепета свещен

Сега ме смяташ

За студен

Закла ти

Всички мои чувства

Оскуба ги като пера

От трепетно желание

Превърна ме в среда

Завързан не стоя

Не робувам на страха

Обичам обичта

Устрем е и сила

В мен е загнездила

Обичта без свобода

Научих се че е лъжа

Само в твоите мисли

Нямам си крила

С звездното си тяло

Не спирам да летя

Шилото желязно

Остава си в твоята душа

Преминах...

През гамата и на смъртта

Разгадах  я обичта

Прозорците отворени оставих

Суеверието в вяра претворих

Светлина в душата си открих

В светлината се родих

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любомир Деничин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Усетих тук някаква силна болка, приятелю, въпреки светлия финал ... Или си въобразявам?
  • !!! Поздрав!
  • Благодаря Ивон,Сеси,Лили,Жани...защо издаваш ха ха...айде да почерпя всички чаша светлина и топлинка!!!
  • Честит рожден ден,Любо!
    Нека светлината винаги бъде твоето второ аз!
    Поздрав сърдечен
  • Много те е размътила главата, но накрая си се пооправил и си със щастлив край! Много ми хареса!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...