Aug 28, 2011, 2:17 PM

В Светлината се родих

  Poetry
1.2K 0 14

За тебе бях

Ангел без крила

Животът потъмня

За теб загубих

Трепета свещен

Сега ме смяташ

За студен

Закла ти

Всички мои чувства

Оскуба ги като пера

От трепетно желание

Превърна ме в среда

Завързан не стоя

Не робувам на страха

Обичам обичта

Устрем е и сила

В мен е загнездила

Обичта без свобода

Научих се че е лъжа

Само в твоите мисли

Нямам си крила

С звездното си тяло

Не спирам да летя

Шилото желязно

Остава си в твоята душа

Преминах...

През гамата и на смъртта

Разгадах  я обичта

Прозорците отворени оставих

Суеверието в вяра претворих

Светлина в душата си открих

В светлината се родих

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Comments

Comments

  • Усетих тук някаква силна болка, приятелю, въпреки светлия финал ... Или си въобразявам?
  • !!! Поздрав!
  • Благодаря Ивон,Сеси,Лили,Жани...защо издаваш ха ха...айде да почерпя всички чаша светлина и топлинка!!!
  • Честит рожден ден,Любо!
    Нека светлината винаги бъде твоето второ аз!
    Поздрав сърдечен
  • Много те е размътила главата, но накрая си се пооправил и си със щастлив край! Много ми хареса!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...