longin (Любомир Деничин) longin (Любомир Деничин)
1 227
Aug 28, 2011, 2:17 PM

В Светлината се родих

  Poetry
1.3K 0 14

За тебе бях

Ангел без крила

Животът потъмня

За теб загубих

Трепета свещен

Сега ме смяташ

За студен

Закла ти

Всички мои чувства

Оскуба ги като пера

От трепетно желание

Превърна ме в среда

Завързан не стоя

Не робувам на страха

Обичам обичта

Устрем е и сила

В мен е загнездила

Обичта без свобода

Научих се че е лъжа

Само в твоите мисли

Нямам си крила

С звездното си тяло

Не спирам да летя

Шилото желязно

Остава си в твоята душа

Преминах...

През гамата и на смъртта

Разгадах  я обичта

Прозорците отворени оставих

Суеверието в вяра претворих

Светлина в душата си открих

В светлината се родих

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Деничин All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • BuRn_AliVe (Александър)
    BuRn_AliVe (Александър)
    Усетих тук някаква силна болка, приятелю, въпреки светлия финал ... Или си въобразявам?
  • elenasim1 (Елeна)
    elenasim1 (Елeна)
    !!! Поздрав!
  • longin (Любомир Деничин)
    longin (Любомир Деничин)
    Благодаря Ивон,Сеси,Лили,Жани...защо издаваш ха ха...айде да почерпя всички чаша светлина и топлинка!!!
  • djudjii (Жанет Велкова)
    djudjii (Жанет Велкова)
    Честит рожден ден,Любо!
    Нека светлината винаги бъде твоето второ аз!
    Поздрав сърдечен
  • Liliyanaandreeva (Лиляна Благоева Андреева)
    Liliyanaandreeva (Лиляна Благоева Андреева)
    Много те е размътила главата, но накрая си се пооправил и си със щастлив край! Много ми хареса!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 10K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0