линасветлана (Лина - Светлана Караколева)
837 12255
26 мар. 2016 г., 18:51

В сянката на пясъчното време 

  Поэзия
475 0 8
тъкмо вържа две и две
там до двете прежно озаптени
ме налазват още сто и две
хилнати и нагласени
всяка вика “мен хвани
аз съм по-по-най от всички
другите ги остави
нищо че са ми сестрички”
смешно е та чак до плач
липсва ред и дисциплина
нещо трябва да се промени
догодина до амина

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Предложения
  • dominosf (Цвеке Шарено) Мръщолевения
    Мръщолевения
  • stivi797 (Стефан Янев) Чужой мир 1984
    Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
  • stivi797 (Стефан Янев) Мне снова трудно 1996
    Так трудно с бременем мне жить - но вот, опять мы вместе. Как трудно в мгле бездонной быть.... И сме...
  • Adriano-Riano (Adriano Riano) Портрет
    Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...

Ещё произведения »