1 окт. 2017 г., 00:27
Снощи ти „написах” сън,
но, ти, не си си лягал,
както в много нощи –
в страх от мен, си бягал.
Не исках думите да плачат…
само – две сълзи да капнат.
Толкоз много плаках, чаках,
писах, та чак далдисах,
а сега – писмо намирам –
че в сън не се побирам,
и вълна съм – цялата в искри, и блясък,
и в часовника не е останал пясък, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация