В съня ми влез
В съня ми влез
Снощи ти „написах” сън,
но, ти, не си си лягал,
както в много нощи –
в страх от мен, си бягал.
Не исках думите да плачат…
само – две сълзи да капнат.
Толкоз много плаках, чаках,
писах, та чак далдисах,
а сега – писмо намирам –
че в сън не се побирам,
и вълна съм – цялата в искри, и блясък,
и в часовника не е останал пясък,
и гледам някакъв цитат:
"Жди меня" и подпис: „Твоят Свят”
но я не буду ждать –
знаю – Любовь, так долгожданная,
не повторится опять…
ала ела, ела във моя сън –
ще видиш своето момиче,
дълго мръзнало навън,
татуирано със твоето „обичам” –
втренчено във две ръце
на които някой е написал:
„веч не те обичам”…
Заслушай в своето сърце –
чуваш ли как плахо срича –
Момичето се учи да чете:
„Той не те обича”…
и капват сълзи две…
оттогаз – момичето се скита,
татуирало на своето сърце
„Жаравата ми, тук е скрита”
Ела във моя сън – на топло влез,
сгрей ръце над чужда вече клада.
Преди да си замръзнал, си излез –
не стъпвай сред Чертозите на ада!
Чуваш ли сърцето как изрича?
(на тръгване – от вик ще си прободен)
„Пусни я! – тя иска да обича!"
Ти, тлен в сърцето ми, бъди свободен!
В съня ми влез, като крадец, ела –
погледай, как обича се Любима –
някой в миглите ѝ вплита Любовта,
а в ирисът му – топлина неповторима!
Ренета Първанова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ренета Първанова Все права защищены
