Във един беззрачен сън
на своя гръб нарамил
тежките обувки.
Като бивш техен подчинен -
отдал се на пустинята,
дарявайки го тя с целувки.

В сърцевината ù се крие
животът, потопен в оазис.
При опита да я достигне,
поднася му се пясъчен катарзис!

Той трябва да пробуди
гласа, застинал в тишината.
Веднъж преминал изпитанието,
пречиства бурята в душата.

Далеч от черни скорпиони,
в нощта сърцето му ще топли
закрилата на нейната луна.
А още щом настъпят първите лъчи,
разкрива цялото си злато -
цитринови красиви светлинки.