30.04.2012 г., 0:52

В сърцето на пустинята

987 0 0

Във един беззрачен сън
на своя гръб нарамил
тежките обувки.
Като бивш техен подчинен -
отдал се на пустинята,
дарявайки го тя с целувки.

В сърцевината ù се крие
животът, потопен в оазис.
При опита да я достигне,
поднася му се пясъчен катарзис!

Той трябва да пробуди
гласа, застинал в тишината.
Веднъж преминал изпитанието,
пречиства бурята в душата.

Далеч от черни скорпиони,
в нощта сърцето му ще топли
закрилата на нейната луна.
А още щом настъпят първите лъчи,
разкрива цялото си злато -
цитринови красиви светлинки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...