Apr 30, 2012, 12:52 AM

В сърцето на пустинята

  Poetry » Other
991 0 0

Във един беззрачен сън
на своя гръб нарамил
тежките обувки.
Като бивш техен подчинен -
отдал се на пустинята,
дарявайки го тя с целувки.

В сърцевината ù се крие
животът, потопен в оазис.
При опита да я достигне,
поднася му се пясъчен катарзис!

Той трябва да пробуди
гласа, застинал в тишината.
Веднъж преминал изпитанието,
пречиства бурята в душата.

Далеч от черни скорпиони,
в нощта сърцето му ще топли
закрилата на нейната луна.
А още щом настъпят първите лъчи,
разкрива цялото си злато -
цитринови красиви светлинки.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...